Днес виртуалното пространство често доминира в ежедневието ни – работим, играем и

Днес виртуалното пространство често доминира в всекидневието ни – работим, играем и споделяме време с околните си пред смарт телефона, монитора и клавиатурата. Но замисляме ли се какъв брой време в действителност прекарваме в него, откъснати от действителността?

" Според мен е доста значимо, когато видим, че някой непосредствен прекарва прекалено много време в обществените мрежи, да се запитаме какво му липсва.

Особено в случай че това е дете или младеж – прекарваме ли задоволително качествено време с него, питаме ли го какви са неговите потребности и потребности, наясно ли сме какво се случва във вътрешния му свят “, споделя в " Подкаст за здраве “ психиатърът доктор Йоанна Маринова.

Коя е тя?

Ст. л-т доктор Йоанна Маринова е специалист в региона на психотравмата. В своята процедура интензивно ползва интегративен метод сред медикаментозното лекуване и психотерапията. Д-р Маринова има голям брой научни изявления в български и интернационалните списания. Ежегодно взе участие в научни конференции. Има богат клиничен опит в лекуването на афективни и   тревожни разстройства.

" Човек стартира да прекарва прекалено много време в интернет, когато нещо му куца в действителния живот “, безапелационен е специалистът, написа Тя разяснява, че потребителят постоянно може да залитне, надвишавайки целесъобразното време, само че при обикновено качество на живота, той в никакъв случай не би предпочел " да живее “ във виртуалния свят.

Имаме ли взаимозависимост към обществените мрежи?

Наред с възходящата дълготрайност на времето, отдадено на обществените мрежи, алармиращи сигнали за проблем са:

непрекъснатото сравняване с околните;

потиснатата самооценка;

чувството, че не сме задоволително добри;

възприятието за самотност.

" Тогава в действителност би трябвало да си обърнем изключително внимание, тъй като нещо се случва и би трябвало да преосмислим времето си в обществените мрежи “, твърди доктор Маринова.

Това може да се окаже съществено предизвикателство. Много постоянно децата, които са склонни към подобен вид взаимозависимост – от интернет, игри и така нататък, са самотни деца. " На тях им липсва това качествено време с родителите и може би тези интензивности, които ги карат да се усещат пълноценни и специфични “, уверен е психиатърът.

От друга страна, логаритмите на самите обществени мрежи също подтикват потребителите да не престават да ги употребяват. " Ти превърташ и в един миг ти става скучно, тъй като наличието става еднакво, само че не знаеш по кое време ще пристигна моментът, в който ще видиш нещо забавно и ще получиш това неспокойствие “, разяснява доктор Маринова.

Защо сме подвластни към интернет?

В основата на казуса стои допаминовата взаимозависимост, която обществените мрежи провокират, написа svetatnazdraveto.bg. Съществува обаче и здравословна опция за набирането му – спорт. Тук се включват освен интензивните тренировки, а в противен случай – източник на допамин могат да бъдат и леките разходки, изключително тези в компанията на близки хора.

Всъщност, един от най-богатите извори на допамин са положителните обществени връзки. И това не е по никакъв начин инцидентно – те задоволяват базовите ни прочувствени потребности: от непосредственост, обич, поддръжка, принадлежност.

Кога да срещнем детето си със смарт телефона?

Въпросът по кое време е подходящо да разкрием пред децата си необятната страна на цифровия свят провокира полярни отзиви. Редица експерти са на мнение, че това не би трябвало да се случва преди 4-5 до 6-годишна възраст. " Едно излагане за дълго време пред екран стопира и забавя развиването, ограбва от времето за дейна игра, другарство и обществена интеракция с близките “, споделя експертът.

Въпреки че тази среща е неизбежна, връзката сред действителното и виртуалното би трябвало да бъде уравновесена. Един от сигурните способи за ограничение на цифровото въздействие върху децата е въвеждането им в режим. Той не съставлява просто дисциплинарен метод за образование, а в реалност основава чувство за независимост и сигурност.

Личният образец на родителите играе значима роля в построяването на здравословните привички на децата. " Смятам, че е доста значимо родителят да е съзнателен и да направи тази " жертва “ – да остави телефона си, с цел да обърне внимание на детето “, счита доктор Маринова.

Как да успеем да изградим от децата си устойчиви персони?

Те би трябвало да развият способността си за справяне с прочувствените контузии. Например използването на алкохол или патологичният работохолизъм от страна на родителя също биха могли да се трансфорат в контузия за детето. " Важно е в каква посока на отплата на контузията ти ще тръгнеш, тъй като нормално има два пътя “, споделя доктор Маринова.

Едната посока е пътят на свръхкомпенсацията – детето прави всичко допустимо, с цел да не бъде като родителя си, а другият – травмираната персона се предава на контузията си и поема по патологичния път на образеца, даден ѝ в фамилията. Така човек става подвластен.